Kъщата на семейство Алт и Адамс

Отворих ѝ, като направих иронична усмивка.
-Здрасти! -Престорих се на ентусиазирана и след това повдигнах вежда и пак тръгнах към хола. По някаква необяснима причина не можех да я понасям!
Седнах на дивана, като отново седнах с пуканките в ръка и "тръснах" краката си на масичката.
-Сети се да дойдеш.. -Измрънках под носа си и я погледнах с доза пренебрежение.

Повдигнах вежда и я погледнах.
-Това, че се размотаваш с някакъв не значи, че си единствената с личен живот... сестричке. И кой е казал, че имам нужда да си на разположение? -Казах, като макар тона ми да беше любезен, си личеше остротата на думите ми. Понякога имах чувството, че мога да разчитам единствено и само на себе си. Скоро щях да избягам и нямаше да ме е грижа какво ще се случи тук!
Обърнах поглед към телевизора. Ако мислеше, че ще ѝ обърна внимание, жестоко се самозалъгваше!

Погледнах я, като се приведох напред и я огледах от глава до пети. За няколко секунди цареше мълчание между двете ни. Само телевизора го разреждаше.
-Да се държа добре с теб? Къде си го гледала този филм? -Засмях се. -Мислиш, че те не знаят, че не се понасяме? Не са глупави, Меган.
Облегнах се отново назад, без да отделям поглед от нея. Какво очакваше от мен? Да се хванем за ръце и да се правим на първи приятелки? Размотаваше се с някакви типове, а после мен наричаха безотговорна! Тя дори не беше тук!
Завъртях очи и се изправих, като се качих по стълбите и тряснах вратата на моята стая.

-Майната ти.. -Провикнах се от горния етаж. За коя се мислеше тя? А, да.. За голямата сестричка.. Не беше познала. Опитваше се да ме ядоса, но нямаше да ѝ се получи. Огледах се и затърсих малкия виолетов куфър, където възнамерявах скоро да си събера нещата и да се махна. Тогава щеше ли да се дразни с мен?!
Слязох долу, за да си взема чантата и да изляза.. А ако смяташе да ме спре и да ми се прави на "кака" , доста бе закъсняла!
Затърсих пари, които да взема, като бръкнах и в джоба си, но единственото, което имаше беше още от кокаина. Мамка му, изпуснах го на пода!

Погледнах я, като погледа ми се местеше от пакетчето на лицето на Меган.
-От кога си се загрижила за това как съм?! -Попитах на висок тон. -Кога беше последният път, когато наистина ти пукаше?!
Може би бях твърде жестока с нея. Но не разбирах как да се държа с нея, след като тя почти никога не беше тук. А мама и татко? Твърде заети бяха и нямаше да разберат всичко, което исках да кажа.
-Защо не се престориш, че нищо не е станало и да излезеш.. и да отидеш там, където ходиш попринцип?! -Добавих и се опитах да издърпам пакетчето от ръката ѝ.

Кръстосах ръце като малко дете, на което не връщаха играчката. Мразех да го прави.. да ме поставя в ситуация,като тази. Прокарах ръка през косата си и я погледнах.
-Ако ти кажа ще ме оставиш ли намира? Ще ми дадеш ли кокаина обратно? -Попитах, като отново кръстих ръце.
"Държи се като наивна тийнейджърка.." казваха мама и татко. Но те не ме разбираха. Никой не ме разбираше!
-Няма..да кажеш на мама и татко.. нали? -Добавих, като сведох поглед надолу. Осъзнах, че съм в напълно неизгодна позиция.

Не знаех какво точно се очкава от мен да правя, защото не бях свикнала да споделям. Седнахме на канапето. В началото бях забила поглед в земята, но после се реших да погледна Меган.
-Помниш.. Момчето, което идваше тук и ти, както и татко и мама.. не го харесвахте особено.. нали? -Да, те всички мислеха, че той ми влиае зле. Дали беше така? Нямах си на идея.
Помълчах известно време, като отново забих поглед в пода. За няколко секунди това да споделям с Меган ми се стори много лоша идея.
-Виж.. не съм сигурна, че е добра идея.. -Завайках се в последния момент..

Погледнах я, след което си поех дълбоко въздух. Щеше да е дълга нощ. Облегнах се назад, като се зачудих как да започна.
-Той.. Брат е на онова симпатично момиче.. Аманда, което идваше като малки да си играем.. -Започнах от маловажен факт, но все пак. -Та.. Той и аз бяхме заедно известно време. Снощи обаче.. -За миг замлъкнах и отместих поглед към пода, като отново поех въздух, за да не допусна сълзи и излишни драматизации. -Майка ни ми каза да се прибера рано. Така и смятах да направя. Но с него се скарахме, защото видях, че някаква Моника му звъни. Разбрах, че са се.. ч*кали и той не отрече. Това е всичко.
Не гледах друго, освен празния под. Не исках да кажа каквото и да било повече. Това споделяне ми беше предостатъчно за цяла година напред!

-Аз не съм силна. -Отговорих студено да думите на сестра си. Дали беше истина и сама не знаех. Спрях да се друсам заради него и сега отново се връщам към някогашние си навици. Но щях ли да кажа за това? На дали.
-Не ме интересува какво ще си мисли той.. -Добавих, но не по-малко от Меган знаех, че това е лъжа. Исках да замина и смятах да го направя в скоро време и да се върна чак когато наистина имам нужда да видя ЛА отново.
Стоях с поглед впит в пода, без да поглеждам сестра си.

-Да пропилея кое, Меган? Не съм кой знае какво. Тийнейджърка с поредните глупави мечти, тръгнала след мъж, който е със 7 години по-голям от нея. -Казах почти отчаяно на сестра си. Как щеше да ме разбере? На дали бе изпитвала същото като мен.. По средата на булеварда да разбереш, че гаджето ти е спало с вкиснала от грим фльорца.. Нима аз не бях повече от нея? Или точно обратното? Вече и аз се обърквах.
-Не знам.. не знам какво да правя с живота си.