Езерото в парка

-Искаш да кажеш, че може да си е заминал? -Попитах изненадано. Нямах си ни най-малка представа, че имаше такава възможност. Или просто вътрешно го отхвърлях.
Но пък щеше ли да е чудно, ако е решил да продължи с Моника или пък с някоя друга.. Нямаше да е изненада за мен, а и май не бях постъпила особено честно с него.
-Май не е добра идея. Ами ако вече не ме иска?

-Вече не знам какво точно да мисля. -Прокарах ръка през косата си и се облегнах на пейката. -Как ли ще реагира ако ме види..
Погледнах Аманда. Щеше да е интересно .. И все пак от мисълта ме хващаше лек страх..
Огледах се и кръстосах крака.
-Дано е в града. -Прошепнах по-скоро на себе си, от колкото на нея.

Тя беше заета и трябваше да тръгва. Разбирах я, не можеше да се занимава само с моите проблеми. Усмихнах се, прегърнах я за "довиждане"..
-До по-късно. -Казах и се облегнах. За момент затворих очи. Малката черна рокля не топлеше много, но все имах нещо по себе си.
Отворих очи и се огледах, след което се изправих. Тъкмо, когато се подготвих да тръгна към къщата си, видях висок силует. До болка познат силует.
Беше ли Деймън? Или заради многото мисли ми се привиждаше?
Стоях и не смеех да помръдна.

Стоях и го гледах, безмълвно направих няколко крачки към него.
-Деймън? -Попитах плахо и несигурно. Лекия изгрев ми позволи да огледам лицето му по-добре. Изглеждаше някак по-занемарен от преди, но отново безумно красив. -Деймън, ти ли си?
Озовах се на малко разстояние от него. Някакви си 3 крачки, които можех да взема на няколко секунди. За сега обаче нямаше да го направя. А как копнеех да го прегърна силно!

Две крачки и бях пред него. За секунда затворих очи, след което го прегърнах. Макар прегръдката да траеше не повече от 15 секунди, аз почувствах нужда да съм близо до него отново.. Да може тялото ми да е притиснато от неговото.
-Не знаеш колко ми липсваше. -Прошепнах, след като се отдъпнах. Гледах красивите му очи и се усмихнах леко. -Не вярвах, че ще те видя отново..

Държеше се студено, но беше разбираемо. Знаех, че е нормално за него. Сега трябваше да избера дали го искам отново или не искам да започна тази приказка наново. Но колкото и да ме болеше от предната му постъпка, аз бях готова да му простя само ако и той го искаше.
-Деймън.. -Започнах, като сведох поглед надолу. Не знаех трябваше ли да продължа.

Приближих се отново и го погледнах.
-Липсвах ли ти? -Попитах, като го гледах в очите. -Искаш ли ме отново?
Ръката ми колебливо погали лявата му буза и се спря там, където туптеше сърцето му. Сведох поглед с надеждата силните му ръце да ме притиснат към него, както правеха понякога.
Или гласът му да изрече отговора, за който копнеех в момента.

Целуна ме страстно, а аз отново почувствах, че се разтапям в ръцете му. Точно както едно време. Прокарах ръка по бузата му бавно и го погледнах в очите. Лека усмивка се появи на устните ми. Радвах се,че се срещнахме.
Огледах се и отново го целунах страстно. Нямаше хора наоколо, все пак беше рано сутринта.
Тялото ми трепереше от вълнение. Отново. Точно както едно време.

-Искам те обратно.. С мен. -Прошепнах нежно, като започнах да целувам врата му с леки захапки. Това, което правех и преди. -Ти искаш ли да опитаме отново?
Исках да знам дали той още ме обичаше и желаеше толкова, колкото и преди години. Отново го целунах. Вятърът леко разрошваше косата ми. Запречваше лицето ми от едната страна, за това я отметнах на другата.
Треперех, притисната от ръцете му към неговото тяло.

Затворих очи, когато усетих ръката му да се намества под бельото ми. Продължих да го целувам страстно.
-Тук ли? -Попитах, като наново огледах парка. Нямах против секса на открито, но да оскверним някоя пейка, на която щяха да седнат майки с колички или възастни мъже и жени.. Струваше ми се жестоко.
-Да отидем вкъщи.. -Казах, като захапах игриво ухото му.