Реших да изляза от нас и да се поразходя из околностите на града.Дегизирах се,е ако тъмни очила и шапка се наричаха дегизировка,значи се бях справила със задачата.Вървях доста дълго и никой не ме позна,което бе много добре за мен.Реших да си почина малко от дългата разходка.Тръгнах към първите пейки,които видях,а те се намираха в приключенския паерк.Платих на входа и тръгнах към първата пейка,която зърнах.Там имаше едно,момиче на моите години.Реших да бъда мила и да попитам дали е свободно,а не да просто да седна.
-Свободно ли е?-Попитах аз и посочих мястото.