Трябваше ,да го спра,бях глупачка ,като го оставях сам и гневен.Хукнах ,след него макар и леко бавно,заради Ейвъри.
- Спри ,обичам те и не искам,да се караме.Не знам какво ми стана,прав си вместо,да се радвам,че си се върнал,че си до мен,до нас.Посочих Ейвъри,която учудващо още не се беше събудила.
- Прости ми ,знам,че такава ти е професията,разбирам,не те съдя.Обичам те.-Седнах на бордюра,изведнъж тежестта на дъщеря ми и натежалото ми сърце,се оказа твърде голяма.Усетих ,как краката ми се подкосяват.